Програмиране AutoCAD нестандартен подход
Стандартният подход за увеличаване на производителността и разширяване на функционалните възможности на AutoCAD e прибягваne до програми писани на AutoLISP. Основното неудобство в този случай е свързано с работата в команден ред. Това частично може да се преодолее с използването на DCL диалогови прозорци. Трябва да отбележим обаче, че DCL има ограничеи възможности, а диалоговите му прозорци увеличават значително обема на LISP файла. Другото неудобство идва от необходимостта да се познава добре синтаксиса на езика. Това би могло да се избегне при ползването на някой конвеционален език за програмиране с добри визуални възможности. Това условие на практика изпълняват повечето съвременни програмни среди.
Програмиране в AutoCAD с Delphi
Изборът на Delphi, като програмна среда е доста нестандартен. От друга страна развойната среда и програмния език са изключително лесни за работа и изучаване. Връзката между AutoCAD и Delphi се осъществява с помощта на COM технологията, като AutoCAD изпълнява ролята на сървър, а Delphi на клиент. Основната идея се състои в следното: интерфейса се разработва в Delphi, от където става и стартирането на AutoCAD и LISP файла. Входните данни се предават от формата на INI файл, който се прочита от основната LISP програма. Така се получават всички необходими параметри за работата на LISP програмата. След откомпилиране изпълнимият файл, би могъл да се свърже към потребитеелско меню и да се стартира от AutoCAD.
Програмиране AutoCAD нестандартен подход
Ползването на междинен INI файл е свързано с редица удобства. Първо диалоговия прозорец и изпълнимият файл остават сравнително независими един от друг. Това води до по-лесното им редактиране. Съществува възможност за лесно коригиране на LISP файла от крайния потребител при възникнала нужда.