Защо безплатното излиза скъпо?
Дълбоко съм убеден, че в центъра на всяка обучение стои този, който е в ролята на обучаван. Той си е отговорил на въпросите. Защо учи, каква цел преследва, колко добре иска да се научи, той решава колко време да отделя за учене. Дали да върши всичко, което му се предлага или ще избира само част от дейностите. Дали ще бъде честен при демонстриране на наученото или ще си служи с „пищови“.
Една форма на учене е сомообучението. При него човек сам търси източници за знанията, от които има нужда, чете, анализира, упражнява се. Сам оценява напредъка и успеха си, сам решава дали да смени начина си на учене и в каква посока.
Малките деца се самообучават под формата на игри и дейности, без да съзнават, че се обучават. Възрастните учат, когато открият, че имат нужда от това и го правят целенасочено.
Кои са източниците на знания?
Всъщност източници на знания са хора и като цяло знанията се предават от едни хора на други хора. Това предаване е директно чрез общуване между учител и ученик или опосредствано, например, знаещият написва книга, учещият прочита тази книга.
Каналите за предаване на знания от едни хора на други хора са безкрайно разнообразни и с развиването на технологиите стават още по-разнообразни.
Освен класическите книги на хартия сега има:
Интернет, електронни книги, онлайн курсове, дистанционни форми на обучение, видео уроци, аудио книги, обучителен софтуер. Забележително количество от тези разнообразни източници са достъпни и безплатно.
Но достатъчно ли е сами да търсим информация и сами да използваме тази информация, за да научим достатъчно за постигане на нашите цели? Достатъчна ли е безплатната информация, която можем да намерим?
Защо безплатното излиза скъпо?
Мнението ми е „по-скоро НЕ“ и ще се опитам да обясня.
Всеки човек иска да бъде оценен, да получи заслужено място сред другите, да бъде уважаван и възнаграждаван. Търсенето на признание е най-преобладаващият мотив за нашето поведение. Ние искаме да покажем какво можем, да бъдем забелязани, да получим награда. Това преследват всички, включително и съставителите и разпространителите на учебни материали. Безплатната информация, на която можем да попаднем е пусната да стигне до нас именно с цел да забележим този, който я е пуснал, да я възприемем като полезна, да потърсим отново същия източник и да го възнаградим с някое наше действие.
Безплатната информация се пуска винаги успоредно с друга информация:реклама, предложение за покупка и т.н. Безплатните лекции, например, на известен университет са безплатни и достъпни, за да демонстрират нивото на този университет пред широка публика и с това университетът да привлече кандидат-студенти, желаещи да се обучават на това ниво и да заплатят съответните такси за обучение. От тези лекции, който е любознателен, може да научи много полезно за себе си, но с това няма да получи дипломата и предимствата, които би придобил, ако завърши този университет.
Безплатната информация е „такава каквато е“.
Този, който я получава, трудно има възможност да възрази за нейната недостатъчност или неточност. Който не плаща, не ползва гаранции, не е защитен.
Безплатната информация може да е заблуждаваща. (Не често, но все пак се случва.) Може да е поднесена или от хора, които сами са заблудени и мислят, че поднасят истина, или от хора, целящи да заблудят, измамят или умишлено да навредят.
Затова безплатната информация трябва внимателно да се филтрира, да се проверява нейната достоверност, актуалност и полезност. Ако една информация е остаряла, неточна или непълна, трябва да се търси друга информация, която да допълни първата, тя отново да се провери и т.
Защо безплатното излиза скъпо?
Ползването на безплатни източници е отнемащо време усилие. Ако сме решили да се учим от безплатни, откривани тук и там материали, може да напредваме много бавно. Веднъж един материал няма да ни даде точно отговора който търсим, друг материал може да съдържа отговора, но да е неразбираем за нас в момента, трети материал може да съдържа само част от необходимата информация. Няма кого да попитаме, а ако попитаме в свободно достъпен интернет форум, например, може и да не получим отговор, или този отговор да се забави дълго.
Организираното обучение протича по учебен план: изказана цел, обхват, списък на разглеждани теми, разчет във времето, има готови да преподават по този план обучители. По време на обучението може да обсъждате своите затруднения и да получите конкретна помощ.
Заплащането на предварително известна цена срещу получаването на до голяма степен гарантиран резултат от организирано обучение може да е по-добра алтернатива на самообучението, което може да е съпроводено с неизвестни предварително трудности, да отнеме неизвестно количество време и усилия, и да доведе до неизвестен резултат.
Автор: Ваньо Георгиев / Web site
Кандидат студенти. Курсове по математика за кандидат студенти
Последвайте ни и във фейсбук Facebook